Все повече животновъди се отказват. Не защото не искат да работят, а защото години наред работят без сигурност, без подкрепа и без усещане, че трудът им има значение.
Докато институциите говорят с цифри и статистики, в селата оборите остават празни. Хора, посветили живота си на животните, се отказват тихо – уморени от разходи, проверки, ниски изкупни цени и постоянна несигурност.
Зад всяка затворена ферма стои повече от икономически проблем. Изчезва поминък, традиция и начин на живот, който десетилетия е поддържал българското село живо.
Овцевъдството никога не е било просто професия. То е част от историята и идентичността на България.
А когато една държава загуби хората, които произвеждат храната ѝ, загубата не е само за сектора. Тя е за цялото общество.
